Чудесата ѝ започват през VIII век, когато воините на императора еретик Лъв III Исаврянин (714-741) претърсвали домовете на православните християни, издирвайки икони, конфискували ги и ги изгаряли, а иконопочитателите предавали на мъчения и смърт. Свети Йоан Дамаскин по това време е министър в Дамаск и с речи и писма се бори против иконоборческата ерес.
Вбесеният император, за да лиши Църквата от непобедимия защитник на Православието, решил коварно да го погуби. Той заповядал на изкусни писари да изучат почерка на свети Йоан и да напишат писмо от негово име до императора с предложение за измяна. Императорът изпратил подправеното писмо на халифа на Дамаск, който заповядал да отсекат ръката на Йоан, забравяйки за преданата му служба. Отсечената ръка била окачена на показ пред всички на площада, където се намирал пазарът.
Свети Йоан страдал жестоко от болката, а още по-силно – от незаслужената обида. Привечер, когато гневът на халифа поутихнал, той се осмелил да ходатайства пред него чрез свои приятели да му бъде позволено да вземе окачената си на показ дясна ръка. Халифът отстъпил и ръката била върната на страдалеца. Щом настъпила нощта, Йоан се затворил в молитвената си стая и като долепил плътно отсечената част от ръката към мястото ѝ, паднал ничком пред иконата на Божията Майка, и с пламенна любов я молел да изцели ръката му – в защита на Православието и за поражение на засилващата се иконоборческа ерес. След дълга молитва свети Йоан задрямал и в просъница видял Божията Майка, която го гледала със светли и милостиви очи.
– Ето, сега ръката ти е здрава – рекла Божията Майка на Йоан. – Не скърби повече и изпълни това, което ми обеща в молитвата си!
В памет на това дивно събитие свети Йоан изковал сребърна ръка и я прикрепил към долната част на иконата, откъдето тя впоследствие получила името Троеручица (Триръка). След чудотворното изцеление, поразило всички, Йоан се оттеглил в манастира “ Св. Сава Освещени“.
Св. Йоан завещава на монасите иконата, като им казва да я пазят докато не се сбъдне пророчеството на Св. Сава Освещени. Според него в манастира ще дойде царски син пред когото жезълът на Св. Сава, подпрян на иконата, ще падне три пъти. Пет века по-късно свети Сава, архиепископ Сръбски, пристига в Лаврата и като благословение получава иконата на Божията Майка и жезъла на Св. Сава.
На Чудотворната икона и спасителка Троеручица са направени няколко преписа (копия).
- Троеручица от Троянския манастир, от XVII в., направена по заръка на българи от Браила, но избрала да остане в Троянския Балкан,
- Дар за руския патриарх Никон, 1661 г., за построения Новойерусалимски манастир,
- Препис за московския храм „Успение Богородично“ на Българското подворие,
- Копие за патриаршеската катедрала Св. Сава в Белград,
- Фондация „Трейс за хората“ и НПО “Животна помощ“, 2019 г., дадена в дар на Вранска епархия, Р Сърбия.
Има много легенди и истории за преписи на иконата, но т.нар. верни преписи са изключително редки, не повече от 5. Сред тях са преписът за Троянския манастир и този на фондация „Трейс за хората“.
Как Чудотворната икона на Троеручица отива на Света гора (XVI в.) и защо до днес стои на игуменското място в Хилендарския манастир?
Тръгвайки си от Палестина, архиепископ Сава взема със себе си светата икона „Троеручица“ и по море поема към дома. През зимата на 1235 г. от Константинопол той пристига в Месемврия, където го чакат пратеници на цар Иван Асен II. Посрещнат с почести в столицата Търново, архиепископът след тежко заболяване умира на 14.01. Погребват го в църквата „Св. Четиридесет мъченици“. Там поставят и иконата на Троеручица. След множество молби сръбският крал Стефан Владислав, зет на цар Иван Асен II, получава мощите на светеца, иконата и дарове.
През 1594 г. за да спасят иконата от турците, вярващите я натоварват на едно муле, и го отпращат само, оставено на волята на пътуващата на него чрез своята божествена икона Небесна Царица. Животното, без да бъде водено от хора, стигнало до Света Гора и спряло пред Хилендарския манастир като заковано. Монасите тържествено приели иконата на Божията Майка и я поставили на олтара.
Не след дълго Игуменът се споминал. Изборът на нов игумен бил съпроводен от много и силни вълнения сред братството. Крамолите не спирали. Един ден братята, като се събрали, за утреня, и видели, че иконата „Троеручица“ не е на мястото си в олтара, а е застанала на игуменското място. Няколко дни те връщат иконата на олтара, но сутрин я намират отново на игуменското място. При тях дошъл отшелник, който им разказал за видението си, че Божията Майка не иска да я местят оттам и че тя ще управлява манастира. Оттогава в „Хилендар“ не избират и няма игумен от братята, а има само проигумен, т.е. наместник.
Важно е да се знае, че заедно с Чудотворната икона е и тази на Христовия светител Николай Чудотворец. В Хилендар двете светини са една до друга.
Света Богородица „Троеручица“ отдавна е почитана и в България. Йеромонах от Света Гора на път за Влашко отседнал при монах и сина му в троянския Балкан.
Той носел със себе си препис на чудотворна иконата на Пресвета Богородица, дар за храма в Браила. Когато дошло време да тръгне, неизлязъл още от двора, конят се препънал и паднал. Духовникът видял в това Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място.
Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Постепенно братята се увеличавали, построили си килии и странноприемница за поклонниците. Така възникнал Троянският манастир. Славата на чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“ се разнасяла надлъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, парализирани прохождали. Помагала на всеки за всичко. И не само верните, а дори и турците не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта ѝ. А когато станало земетресение и когато върлувала чума (1837 г.), населението се спасило. И до днес, който дойде в Троянския манастир с вяра, получава благодатна помощ от Троянската света Богородица Троеручица.
Последното чудо на Богородица Троеручица се случи във Враня.
Пред хилядите вярващи Вранският митрополит Пахомий призова: „Сърби и българи са имали тежки моменти, но идването на Св. Богородица Троеручица прави така, че те да останат назад, и нека вървим напред като братя с Божието благоволение“.
Прочетете още за верния препис на чудотворната икона на Св. Богородица Троеручица тук.